История бумаги...

История на хартията

Р. Минчева- старши учител

ОУ “Васил Левски”- Белене

Хартията заема изключително място в живота ни. Тя има много предшественици. В началото човек пишел почти на всичко: камък; листа, кора от дърво; кост; глинени плочки… Изображението издрасквал с остър камък или твърда кост. Това било достъпно, но неудобно. Затова в различни краища на земята започнали да търсят нов материал за писане.

Ето какво измислили в Древен Египет. По бреговете на Нил растяло необикновено растение на име папирус. Именно от него древните египтяни се научили да правят материал за писане. Така и го нарекли- папирус. Независимо от добрите си качества, той бил крехък и трудно се изработвал. Въпреки всичко, папирусът бил на почит доста дълго време.

~ 3 000 г. сл. Христа

Построена в началото на трети век пр. Хр., Александрийската библиотека в Египет съхранявала между 400 и 700 000 папирусови свитъка.Тя била най- големият център на знанието и науката през Античността.

Благодарение на политиката на своите царе, библиотеката

в Пергам започнала сериозно

да конкурира египетската Александрийска библиотека.

Фрагмент от Библиотеката

в Пергам, Мала Азия

Притеснени от този факт, египетските владетели забранили износа на папирус, който бил основният материал за писане през античността. Затова в Пергам започнали да търсят алтернатива и скоро я открили в лицето на персийските дифтери – обработени кожи, върху които продължило да се пише.

Пергам, Северозападна Турция

Така се появил пергаментът. След тежка битка с папируса той се наложил като предпочитан материал за писане поради няколко причини. На първо място, бил изключително устойчив и при подходящо съхранение издържал стотици години (запазени са ръкописи от пергамент с възраст над 1000 години). За разлика от папируса, на пергамента може да се пише двустранно. И не на последно място, написаното на пергамента може да се изтрие и напише отново.

Хартията, каквато я познаваме и използваме днес, е създадена в Китай преди ~ 1 300 години. Легендата разказва, че един мъдрец наблюдавал как една оса строяла гнездото си. Тя дъвчела парченца бамбук и правела малък лист хартия, която използвала, за да построи гнездото си. Мъдрецът, следвайки примера на осата, направил смес от бамбук и вода, след което разстлал листа да се изсуши на слънце.Така направил първата хартия. След сто години тя стана- ла известна на арабите и чак 700 години по- късно стигнала до Европа. Днес хартията се изработва в целия свят основно от дървесина на борове, ели и смърчове.

Хартията е изобретена около 2 век в Китай, който дълго време успява да укрие тайната на технологията ѝ за производство. През 8 век арабите я разкриват и пренасят в Европа през 12 век. В България хартия се използва от втората половина на 14 век. Тук е внасяна от венециански търговци, особен вид дебела хартия, наричан бомбацин. На такава хартия е написано Лондонското четвероевангелие на цар  Иван Александър .

Xue fu wu che  е китайски идиом, означаващ „учен човек”. Историята зад него разказва за китайски учен на име Шъ Хуей, живял в периода на воюващите царства (475 – 221 г. пр. Р. Хр.). Докато пътувал из китайските земи, за да преподава, той се нуждаел от пет каруци, в които побирал цялото си знание – книгите. По това време книгите били направени от дърво или бамбук и затова тежали и заемали много място. Четенето изисквало не само умствени усилия, но – и наличието на физическа сила.

През 105 г. Цай Лун, поданик на династията Източна Хан (221 г. пр. Хр. – 220 г. сл. Хр), изобретил хартията от износена рибарска мрежа, кора от черница, влакна от лико и платнени парцали. Тези суровини можели да бъдат лесно намерени, при това – на много по-ниска цена, в сравнение с цената на коприната. Това позволявало да се произвеждат големи количества хартия. Хартията била използвана в Китай първоначално за опаковане на стоки. Писането върху нея датира от 8 г. пр. Хр. Широката й употреба като писмен носител започва в III век,a  през VI век китайците изобретили тоалетната хартия. По време на династия Тан (618 – 907 г.) хартията се използва за създаване на торбички, които се пълнели с чай. По време на династия Сун (960 – 1279 г.) китайците започнали да имитират и хартиени печатни пари.

Техниката на създаването на хартията било изнесено в Корея през 384 г. През 610 г. корейски монаси занесли това умение в Япония.

В битката при река Талас през 751 г. (войната между китайската династия Тан и арабската династия Омеяди), арабите заловили немалко пленници. Наред с пленените войници имало и специалисти по изработването на хартия. По този начин, знанието за създаването на хартията попаднало и в ръцете на арабите. В ислямския свят хартия се произвеждала най-много в градовете Багдад и Самарканд.

През XI век това умение било занесено в Индия, когато китайски монаси отишли там, за да търсят будистки сутри.

Чрез посредничеството на арабите европейците и африканците също усвоили умението. Първата фабрика за хартия в Европа е създадена в Испания. По-късно фабрики за хартия са създадени в Италия и Германия. През втората половина на XVI век, това умение е занесено и в Америка. До XIX век, когато фабрики за хартия са създадени в Австралия, производството на хартия се разпространило в целия свят.

Цай Лун е споменат в книгата “100-те най-влиятелни исторически личности” на Майкъл Х. Харт.

В древен Китай преди изобретяването на хартията ученият човек бил наричан  Xue fu wu che , което означава буквално “ притежател на пет каруци, натоварени със знание “.

Благодаря за вниманието!