СДЕЛАЙТЕ СВОИ УРОКИ ЕЩЁ ЭФФЕКТИВНЕЕ, А ЖИЗНЬ СВОБОДНЕЕ

Благодаря готовым учебным материалам для работы в классе и дистанционно

Скидки до 50 % на комплекты
только до

Готовые ключевые этапы урока всегда будут у вас под рукой

Организационный момент

Проверка знаний

Объяснение материала

Закрепление изученного

Итоги урока

Виды числительных по составу

Нажмите, чтобы узнать подробности

Урок даргинского языка

Просмотр содержимого документа
«Виды числительных по составу»

МКОУ «СОШ №2» г. Избербаш








План-конспект

открытого урока

по родному (даргинскому) языку

в 3 классе





«ВИДЫ ЧИСЛИТЕЛЬНЫХ ПО СОСТАВУ»












Учительница:

Сулейманкадиева Б.А.












2016 г.

Дарган мез - 3 класс. Гьаргси дарс.


Тема: Цалабикни х1ясибли числительноела жураби.


Мурад: Дурх1нази царка, учидяхъ ва цаладяхъ числительноеби дагьахъни,нешла мезла дарсличи диги акIахъни.

Дарсла башри.

1.Организацонный момент.

Класс дарсличи х1ядурбарес.

Учитель: Кадиирая. Дарган мезла дарсличи х1ядурдиирая.

Учитель: Се сабри х1ушаб хъули хъарбарибси?

Ученик: Нушаб хъули хъарбарибсири &28 Х1янчи 120.

Учитель: сен лук1усири х1янчи?

Ученик:Числительноеби черделк1ес ва мяг1на х1ясибли жура бурес .

кьадар ч. дурт1у ч. гьаб - г1ергъиддела

урегал,ца,к1ел, к1иэсил

шелра,шуц1али,

ца ,урегалра, ца,

вец1ну гех1ра

Учительли тетрадуни ахтардидиру , дурчу ва царилти дурт1у.

Учитель: Белк1еная ишбарх1ила число. Классла х1янчи.

Фронтальный опрос.

Учитель: Се саби морфология?

Ученик: Морфология мезличила гъайбик1уси г1илмула бут1а саби

Учитель: Се сари гъайла бут1ни?

Ученик: Чучи хасти мяг1нуби ва грамматический лишанти лерти дугьбала группаби(кьукьни сари).

Учитель:Дарган мезлизир чум гъайла бут1а лера?

Ученик: Дарган мезлизир вец1ал гъайла бут1а лер:

1.Существительное.

2.Прилагательное .

3.Числительное.

4.Местоимение.

5.Глагол.

6.Наречие.

7.Союз.

8.Кесек.

9.Послелог.

10.Междометие.

Учитель: Се саби существительное?

Ученик : Существительное гъайла бут1а саби,суненира сек1улти иргъахъуси ва чи? се? ибти суалтала цалис жаваб лугуси.

Учитель:Се саби прилагательное?

Ученик : Прилагательное гъайла бут1а саби , суненира сек1а лишан иргъахъуси ва сегъуна? чиди? сецад? ибти суалтала цалис жаваб лугуси.

Учитель: Се саби числительное?.

Ученик: Числительное - гъайла бут1а саби, суненира ца журала сек1ултала белгиси кьадар яра илдала гьаб – г1ергъидеш чебиахъуси ва чум? чум –чум? чумъибил? сецад? ибти суалтала цалис жаваб лугуси.

Учитель: Чуни иргъхъуси мяг1на х1ясибли числительноеби сегъунти журала дирара?

Ученик: Мяг1на х1ясибли числительноеби х1ябал журала дирар:

  1. Кьадар числительноеби.

  2. Дурт1у числительноеби

  3. Гьабг1ергъидешла числительноеби.

Учительли сунени дарибти чумал дурх1ялис карточкаби луга.


Карточка № 1.

Дек1ардарибти дугьбала морфологический разбор барес.

Ухънани сунела г1яйса касиб ва багьлали лагвях1 ватихьиб.

Карточка № 2.


  1. Ишди прилагательноеби падежунардара: зурх1я, пергерси, к1ишан.


  1. У.падежла суффиксуни чедаахъес, ург1ерти падежунала ахирти чедаахъес.

Карточка № 3.

Ишди дугьбас синонимти ва антонимти делк1ес: жагаси, разиси,хъярхъси,мякьлаб,мекъ

урчи, дергъ, х1урмат, масс.

Карточка №4.

Таманах1енти прилагательноеби чедаахъая ва чуни баяндирути дугьбачил черделк1еная.

Ахъ шурла ц1удар хъирхъа

Хьадирур хъуц1арличи.

Х1ела шарабла х1улби

Набзи держахъа или.

Учитель: Гьанна белк1еная.


Дугьбала диктант.

Ишди числительноеби г1яг1ниси къяйзи делк1ес:


Дурт1у чис. Кьадар чис. Гьаб – г1ергъ.чис.

Ца, цаибил, цаца, шушел, к1ел, даршибил, к1ел – х1ябал, гъагъал, вец1ну цара ибил, азир, ав – авал, к1иибил, вец1ибил авдех1, байхъала, х1ябц1анну к1ира – к1ира,

х1ябал бут1ала к1ел бут1а, вец1 –вец1ал, х1ябъибил, урег – урегал, урч1емибил.


Илди чистительноела х1ячми чедаахъая.

Ил заманалис дурх1нала карточкаби ахтардидиру.

Авъибил ученикли синтаксический разбор биру.

Шел шуличи дурт1ар.

Учительли дурх1нас кьиматуни кадалта.

Физминутка:

Сагаси тема : Цалабикни х1ясибли числительноела жураби .пикридарая

Учитель: Нушани числительноела мяг1на х1ясибли жураби делч1унра.

Илди сари: 1. Кьадар числительне

2.Дурт1у числительное

3. Гьаб – г1ергъидешла числительное.

Числительноела г1урра х1ябал жура лерти сари сари цаладикни х1ясибли.

Гьари,дурхIни,хIушани наб ца хIячила дегIти числительноеби, гIур 2 хIячила дегIти ,амма ца девли аргъахъибти , гIур кIел яра чумал числительноебазирад цаладикибти числительноеби пикридарая.

ЛукIехIе илди хIябал столбиклизи.

Илди сари: 1.Царка числительноеби: 1,2,3,4,5,6,7.8,9,100,1000.

2.Учидяхъ числительноеби: 30, 40,50,60,

3.Цаладяхъ числительноеби:11, 35,105, ва ц.

Царка числительное или бик1ар ца х1ячилизибад бетаурси числительноелис.

Масала : к1ел, х1ябал.

Учибяхъ числительное или бик1ар чумал х1ячи лерси ца девли аргъахъибси числительноелис. Масала: х1ябц1али.

Цалабяхъ числительное или бик1ар чумал числительноелизибад цалабикибси числительноелис. Масала: вец1ну шура, х1ябц1анну х1ябра.

Таблица чебиахъу дурх1нас . Ца дурх1яли ил ахъли буч1а.

Жузличил х1янчи. Х1янчи № 121.

Учительли текст буч1а , дурх1нани числительноеби дургу.Илдала цалабикни х1ясибли жура ахъли буру.

Ученик: К!елра - мяг1на х1ясибли кьадар числительное, цалабикни х1ясибли царка числительное

Дарс кагахъни:

Учитель: Ишбарх1и селичила гъайдик1ули калунра нуша ?

Ученик: Ишбарх1и нуша цалабикни х1ясибли числительноела журабачила гъайдик1ули калунра.

Учитель: Чула цалабикни х1ясибли числительноела чум журала дирара?

Ученик: Чула цалабикни х1ясибли числительноеби х1ябал журала сари.

1.Царка.

2.Учибяхъ

3.Цаладяхъ.

Учитель: Селис царка числительное или бикIара?

Ученик: Ца х1ячилизибад бетаурси числительноелис царка числительное или бик1ар. Масала: х1ябал.

Учитель: Селис учибяхъ числительное или бикIара ?

Ученик:Чумал х1ячи лерси ца девли аргъахъибси числительноелис учибяхъ числительное или бик1ар. Масала: х1ябц1али.

Учитель:Селис цалабяхъ числительное или бикIара?.

Ученик: Чумал числительноелизибад цалабикибси числительноелис цалабяхъ числительное или бик1ар. Масала: гъану шура.

Учитель: Белк1еная хъули х1янчи.

Х1янчи № 122. & 28.