Министерство образования и науки Республики Дагестан
Муниципальное казённое общеобразовательное учреждение
«Баршамайская СОШ им. Качмасова А.Р.»
Разработка открытого урока
«Числительное как часть речи»
Составитель:
учитель родного языка и литературы
МКОУ «Баршамайская СОШ им.Качмасова А.Р.»
Рамазанова Х.Б.
Баршамай 2017
Тема:Царка,учидяхъ ва цаладяхъ числительноеби»
Мурад: Дурх1нази царка , учидяхъ ва цаладяхъ числительноеби дагьахъни,нешла мезла дарсличи диги акIахъни.
Чебаъла ваяхI: жузи,карточкаби,портретуни,словарьти.
Дарсла башри.
1.Организацонный момент.
Класс дарсличи х1ядурбарес.
Учитель: Кадиирая. Дарган мезла дарсличи х1ядурдиирая.
Учитель: Се сабри х1ушаб хъули хъарбарибси?
Ученик: Нушаб хъули хъарбарибсири &28 Х1янчи 120.
Учитель: сен лук1усири х1янчи?
Ученик:Числительноеби черделк1ес ва мяг1на х1ясибли жура бурес .
кьадар ч. дурт1у ч. гьаб - г1ергъиддела
урегал,ца,к1ел, к1иэсил
шелра,шуц1али,
ца ,урегалра, ца,
вец1ну гех1ра
Учительли тетрадуни ахтардидиру , дурчу ва царилти дурт1у.
Учитель: Белк1еная ишбарх1ила число.
Классла х1янчи.
Фронтальный опрос.
Учитель: Се саби морфология?
Ученик: Морфология мезличила гъайбик1уси г1илмула бут1а саби.
Учитель: Се сари гъайла бут1ни?
Ученик: Чучи хасти мяг1нуби ва грамматический лишанти лерти дугьбала группаби( кьукьни сари
Учитель:Дарган мезлизир чум гъайла бут1а лера?
Ученик: Дарган мезлизир вец1ал гъайла бут1а лер:
1.Существительное.
2.Прилагательное .
3.Числительное.
4.Местоимение.
5.Глагол.
6.Наречие.
7.Союз.
8.Кесек.
9.Послелог.
10.Междометие.
Учитель: Се саби существительное?
Ученик : Существительное гъайла бут1а саби,суненира сек1улти иргъахъуси ва чи? се? ибти суалтала цалис жаваб лугуси.
Учитель:Се саби прилагательное?
Ученик : Прилагательное гъайла бут1а саби , суненира сек1а лишан иргъахъуси ва сегъуна? чиди? сецад? ибти суалтала цалис жаваб лугуси.
Учитель: Се саби числительное?.
Ученик: Числительное - гъайла бут1а саби, суненира ца журала сек1ултала белгиси кьадар яра илдала гьаб – г1ергъидеш чебиахъуси ва чум? чум –чум? чумъибил? сецад? ибти суалтала цалис жаваб лугуси.
Учитель: Чуни иргъхъуси мяг1на х1ясибли числительноеби сегъунти журала дирара?
Ученик: Мяг1на х1ясибли числительноеби х1ябал журала дирар:
Кьадар числительноеби.
Дурт1у числительноеби
Гьабг1ергъидешла числительноеби.
Учительли сунени дарибти чумал дурх1ялис карточкаби луга.
Карточка № 1.
Дек1ардарибти дугьбала морфологический разбор барес.
Ухънани сунела г1яйса касиб ва багьлали лагвях1 ватихьиб.
Карточка № 2.
Ишди прилагательноеби падежунардара: зурх1я, пергерси, к1ишан.
У.падежла суффиксуни чедаахъес, ург1ерти падежунала ахирти чедаахъес.
Карточка № 3.
Ишди дугьбас синонимти ва антонимти делк1ес: жагаси, разиси,хъярхъси,мякьлаб,мекъ
урчи, дергъ, х1урмат, масс.
Карточка №4.
Таманах1енти прилагательноеби чедаахъая ва чуни баяндирути дугьбачил черделк1еная.
Ахъ шурла ц1удар хъирхъа
Хьадирур хъуц1арличи.
Х1ела шарабла х1улби
Набзи держахъа или.
Учитель: Гьанна белк1еная
Дугьбала диктант.
Ишди числительноеби г1яг1ниси къяйзи делк1ес:
Дурт1у чис. Кьадар чис. Гьаб – г1ергъ.чис.
Ца, цаибил, цаца, шушел, к1ел, даршибил, к1ел – х1ябал, гъагъал, вец1ну цара ибил, азир, ав – авал, к1иибил, вец1ибил авдех1, байхъала, х1ябц1анну к1ира – к1ира,
х1ябал бут1ала к1ел бут1а, вец1 –вец1ал, х1ябъибил, урег – урегал, урч1емибил.
Илди чистительноела х1ячми чедаахъая.
Ил заманалис дурх1нала карточкаби ахтардидиру.
Авъибил ученикли синтаксический разбор биру.
Шел шуличи дурт1ар.
Учительли дурх1нас кьиматуни кадалта.
Физминутка:
Сагаси тема : Цалабикни х1ясибли числительноела жураби .пикридарая
Учитель: Нушани числительноела мяг1на х1ясибли жураби делч1унра.
Илди сари: 1. Кьадар числительне
2.Дурт1у числительное
3. Гьаб – г1ергъидешла числительное.
Числительноела г1урра х1ябал жура лерти сари сари цаладикни х1ясибли.
Гьари,дурхIни,хIушани наб ца хIячила дегIти числительноеби, гIур 2 хIячила дегIти ,амма ца девли аргъахъибти , гIур кIел яра чумал числительноебазирад цаладикибти числительноеби пикридарая.
ЛукIехIе илди хIябал столбиклизи.
Илди сари: 1.Царка числительноеби: 1,2,3,4,5,6,7.8,9,100,1000.
2.Учидяхъ числительноеби: 30, 40,50,60,
3.Цаладяхъ числительноеби:11, 35,105, ва ц.
Царка числительное или бик1ар ца х1ячилизибад бетаурси числительноелис.
Масала : к1ел, х1ябал.
Учибяхъ числительное или бик1ар чумал х1ячи лерси ца девли аргъахъибси числительноелис. Масала: х1ябц1али.
Цалабяхъ числительное или бик1ар чумал числительноелизибад цалабикибси числительноелис. Масала: вец1ну шура, х1ябц1анну х1ябра.
Таблица чебиахъу дурх1нас . Ца дурх1яли ил ахъли буч1а.

Жузличил х1янчи.
Х1янчи № 121.
Учительли текст буч1а , дурх1нани числительноеби дургу.Илдала цалабикни х1ясибли жура ахъли буру.
Ученик: К!елра - мяг1на х1ясибли кьадар числительное, цалабикни х1ясибли царка числительное.
Дарс кагахъни:
Учитель: Ишбарх1и селичила гъайдик1ули калунра нуша ?
Ученик: Ишбарх1и нуша цалабикни х1ясибли числительноела журабачила гъайдик1ули калунра.
Учитель: Чула цалабикни х1ясибли числительноела чум журала дирара?
Ученик: Чула цалабикни х1ясибли числительноеби х1ябал журала сари.
1.Царка.
2.Учибяхъ
3.Цаладяхъ.
Учитель: Селис царка числительное или бикIара?
Ученик: Ца х1ячилизибад бетаурси числительноелис царка числительное или бик1ар. Масала: х1ябал.
Учитель: Селис учибяхъ числительное или бикIара ?
Ученик:Чумал х1ячи лерси ца девли аргъахъибси числительноелис учибяхъ числительное или бик1ар.
Масала: х1ябц1али.
Учитель:Селис цалабяхъ числительное или бикIара?.
Ученик: Чумал числительноелизибад цалабикибси числительноелис цалабяхъ числительное или бик1ар.
Масала: гъану шура.
Учитель: Белк1еная хъули х1янчи.
Х1янчи № 122. & 28.
6