СДЕЛАЙТЕ СВОИ УРОКИ ЕЩЁ ЭФФЕКТИВНЕЕ, А ЖИЗНЬ СВОБОДНЕЕ

Благодаря готовым учебным материалам для работы в классе и дистанционно

Скидки до 50 % на комплекты
только до

Готовые ключевые этапы урока всегда будут у вас под рукой

Организационный момент

Проверка знаний

Объяснение материала

Закрепление изученного

Итоги урока

Разработка открытого урока"Числительное как часть речи"

Нажмите, чтобы узнать подробности

В данной разработке излагается подробный план открытого урока по теме"Числительное"

Просмотр содержимого документа
«Разработка открытого урока"Числительное как часть речи"»

Министерство образования и науки Республики Дагестан

Муниципальное казённое общеобразовательное учреждение

«Баршамайская СОШ им. Качмасова А.Р.»















Разработка открытого урока


«Числительное как часть речи»














Составитель:

учитель родного языка и литературы

МКОУ «Баршамайская СОШ им.Качмасова А.Р.»

Рамазанова Х.Б.







Баршамай 2017


Тема:Царка,учидяхъ ва цаладяхъ числительноеби»


Мурад: Дурх1нази царка , учидяхъ ва цаладяхъ числительноеби дагьахъни,нешла мезла дарсличи диги акIахъни.


Чебаъла ваяхI: жузи,карточкаби,портретуни,словарьти.


Дарсла башри.

1.Организацонный момент.

Класс дарсличи х1ядурбарес.


Учитель: Кадиирая. Дарган мезла дарсличи х1ядурдиирая.


Учитель: Се сабри х1ушаб хъули хъарбарибси?


Ученик: Нушаб хъули хъарбарибсири &28 Х1янчи 120.


Учитель: сен лук1усири х1янчи?


Ученик:Числительноеби черделк1ес ва мяг1на х1ясибли жура бурес .



кьадар ч. дурт1у ч. гьаб - г1ергъиддела


урегал,ца,к1ел, к1иэсил

шелра,шуц1али,

ца ,урегалра, ца,

вец1ну гех1ра


Учительли тетрадуни ахтардидиру , дурчу ва царилти дурт1у.


Учитель: Белк1еная ишбарх1ила число.

Классла х1янчи.


Фронтальный опрос.



Учитель: Се саби морфология?


Ученик: Морфология мезличила гъайбик1уси г1илмула бут1а саби.


Учитель: Се сари гъайла бут1ни?

Ученик: Чучи хасти мяг1нуби ва грамматический лишанти лерти дугьбала группаби( кьукьни сари

Учитель:Дарган мезлизир чум гъайла бут1а лера?


Ученик: Дарган мезлизир вец1ал гъайла бут1а лер:


1.Существительное.

2.Прилагательное .

3.Числительное.

4.Местоимение.

5.Глагол.

6.Наречие.

7.Союз.

8.Кесек.

9.Послелог.

10.Междометие.


Учитель: Се саби существительное?


Ученик : Существительное гъайла бут1а саби,суненира сек1улти иргъахъуси ва чи? се? ибти суалтала цалис жаваб лугуси.


Учитель:Се саби прилагательное?


Ученик : Прилагательное гъайла бут1а саби , суненира сек1а лишан иргъахъуси ва сегъуна? чиди? сецад? ибти суалтала цалис жаваб лугуси.


Учитель: Се саби числительное?.


Ученик: Числительное - гъайла бут1а саби, суненира ца журала сек1ултала белгиси кьадар яра илдала гьаб – г1ергъидеш чебиахъуси ва чум? чум –чум? чумъибил? сецад? ибти суалтала цалис жаваб лугуси.


Учитель: Чуни иргъхъуси мяг1на х1ясибли числительноеби сегъунти журала дирара?


Ученик: Мяг1на х1ясибли числительноеби х1ябал журала дирар:


  1. Кьадар числительноеби.

  2. Дурт1у числительноеби

  3. Гьабг1ергъидешла числительноеби.


Учительли сунени дарибти чумал дурх1ялис карточкаби луга.


Карточка № 1.


Дек1ардарибти дугьбала морфологический разбор барес.


Ухънани сунела г1яйса касиб ва багьлали лагвях1 ватихьиб.


Карточка № 2.


  1. Ишди прилагательноеби падежунардара: зурх1я, пергерси, к1ишан.


  1. У.падежла суффиксуни чедаахъес, ург1ерти падежунала ахирти чедаахъес.

Карточка № 3.


Ишди дугьбас синонимти ва антонимти делк1ес: жагаси, разиси,хъярхъси,мякьлаб,мекъ


урчи, дергъ, х1урмат, масс.



Карточка №4.


Таманах1енти прилагательноеби чедаахъая ва чуни баяндирути дугьбачил черделк1еная.

Ахъ шурла ц1удар хъирхъа

Хьадирур хъуц1арличи.

Х1ела шарабла х1улби

Набзи держахъа или.


Учитель: Гьанна белк1еная


Дугьбала диктант.


Ишди числительноеби г1яг1ниси къяйзи делк1ес:


Дурт1у чис. Кьадар чис. Гьаб – г1ергъ.чис.


Ца, цаибил, цаца, шушел, к1ел, даршибил, к1ел – х1ябал, гъагъал, вец1ну цара ибил, азир, ав – авал, к1иибил, вец1ибил авдех1, байхъала, х1ябц1анну к1ира – к1ира,

х1ябал бут1ала к1ел бут1а, вец1 –вец1ал, х1ябъибил, урег – урегал, урч1емибил.


Илди чистительноела х1ячми чедаахъая.


Ил заманалис дурх1нала карточкаби ахтардидиру.


Авъибил ученикли синтаксический разбор биру.


Шел шуличи дурт1ар.


Учительли дурх1нас кьиматуни кадалта.


Физминутка:


Сагаси тема : Цалабикни х1ясибли числительноела жураби .пикридарая


Учитель: Нушани числительноела мяг1на х1ясибли жураби делч1унра.


Илди сари: 1. Кьадар числительне

2.Дурт1у числительное

3. Гьаб – г1ергъидешла числительное.


Числительноела г1урра х1ябал жура лерти сари сари цаладикни х1ясибли.

Гьари,дурхIни,хIушани наб ца хIячила дегIти числительноеби, гIур 2 хIячила дегIти ,амма ца девли аргъахъибти , гIур кIел яра чумал числительноебазирад цаладикибти числительноеби пикридарая.

ЛукIехIе илди хIябал столбиклизи.

Илди сари: 1.Царка числительноеби: 1,2,3,4,5,6,7.8,9,100,1000.

2.Учидяхъ числительноеби: 30, 40,50,60,

3.Цаладяхъ числительноеби:11, 35,105, ва ц.



Царка числительное или бик1ар ца х1ячилизибад бетаурси числительноелис.

Масала : к1ел, х1ябал.


Учибяхъ числительное или бик1ар чумал х1ячи лерси ца девли аргъахъибси числительноелис. Масала: х1ябц1али.


Цалабяхъ числительное или бик1ар чумал числительноелизибад цалабикибси числительноелис. Масала: вец1ну шура, х1ябц1анну х1ябра.


Таблица чебиахъу дурх1нас . Ца дурх1яли ил ахъли буч1а.



Жузличил х1янчи.

Х1янчи № 121.


Учительли текст буч1а , дурх1нани числительноеби дургу.Илдала цалабикни х1ясибли жура ахъли буру.


Ученик: К!елра - мяг1на х1ясибли кьадар числительное, цалабикни х1ясибли царка числительное.


Дарс кагахъни:


Учитель: Ишбарх1и селичила гъайдик1ули калунра нуша ?


Ученик: Ишбарх1и нуша цалабикни х1ясибли числительноела журабачила гъайдик1ули калунра.


Учитель: Чула цалабикни х1ясибли числительноела чум журала дирара?


Ученик: Чула цалабикни х1ясибли числительноеби х1ябал журала сари.


1.Царка.

2.Учибяхъ

3.Цаладяхъ.


Учитель: Селис царка числительное или бикIара?


Ученик: Ца х1ячилизибад бетаурси числительноелис царка числительное или бик1ар. Масала: х1ябал.


Учитель: Селис учибяхъ числительное или бикIара ?


Ученик:Чумал х1ячи лерси ца девли аргъахъибси числительноелис учибяхъ числительное или бик1ар.

Масала: х1ябц1али.


Учитель:Селис цалабяхъ числительное или бикIара?.


Ученик: Чумал числительноелизибад цалабикибси числительноелис цалабяхъ числительное или бик1ар.

Масала: гъану шура.


Учитель: Белк1еная хъули х1янчи.



Х1янчи № 122. & 28.






6